Този курс е предназначен за началници на киберсигурност, инженери по инфраструктура и отговорни управители на телекомуникационни предприятия и интернет доставчици в България. Ще научите как да внедрите задължителните мерки за сигурност на мрежовата инфраструктура, да докладвате инциденти и да управлявате рискове на веригата доставки до февруари 2026 г.
Телекомуникационни оператори, интернет доставчици (ISP), мобилни мрежови оператори и CDN доставчици, които предоставят критични услуги на значителна част от българските потребители или корпоративни клиенти, са класифицирани като ключови субекти по Закона за киберсигурност. Организациите, посочени от Министерството на електронното управление в националния регистър (очаквано през 2027 г.), трябва да спазват всички задължения, независимо от размера.
Телекомуникационните оператори трябва да внедрят мерки за защита на критичната мрежова инфраструктура, включително маршрутизатори, BGP маршрутизиране и DNS резолюция. Това включва филтриране на BGP маршрути за предотвратяване на похищения, криптографска валидация на маршрутизирането (RPKI) и мониторинг на аномалиите в сърцевината на мрежата. Всички критични компоненти трябва да имат активна поддръжка от производителя и редовни актуализации за сигурност.
Операторите трябва да докладват на Министерството на електронното управление за инциденти, които влияят върху способността на голяма част от абонатите (критични абонати, региони или услуги) да получат достъп до интернет или мобилни комуникации. Докладът трябва да бъде предоставен в предварително определения период (пот. 24 часа) с детайли за причината, продължителността и прилетите мерки. Систематичното докладване помогва на регулаторите да идентифицират системни рискове.
Телекомуникационните оператори трябва да оцენят и управляват кибер рискове, произтичащи от доставчиците на мрежово оборудване (маршрутизатори, комутатори, базови станции, оптични кабели). Това включва проверка на дистанционни достъпни услуги от производителите, шифриране на управленския канал, верификация на цялостността на микрокода и договорни задължения за своевременно издаване на исправки. Операторите трябва да поддържат централен инвентар на всички критични компоненти и техния статус на поддръжка.
Телекомуникационните оператори, които предоставляват законно преслушване, трябва да защитят достъпа до тези системи с мултифакторна аутентификация, криптография и строга регистрация на достъпа. Всяка трансакция (добавяне на целева точка, изтегляне на данни) трябва да бъде регистрирана с идентификацията на служителя и причината. Администраторските акаунти трябва да имат разделени привилегии, а системите за преслушване трябва да бъдат физически изолирани от основната мрежова инфраструктура.
Организацията трябва да определи и назначи отговорни управители със съответни компетенции в областта на киберсигурността. Трябва да се разработят и поддържат писмени политики за управление на инцидентите, извършване на проверки на уязвимостите, управление на достъпа и обучение на персонала. Документирането трябва да бъде достъпно за органите за надзор и редовно актуализирано при промени в инфраструктурата или застрашеностите.
Телекомуникационните оператори, ISP доставчици, мобилни мрежови оператори и CDN доставчици ще бъдат идентифицирани от Министерството на електронното управление въз основа на тяхната критичност за инфраструктурата и броя на абонатите или корпоративните клиенти. Методология ще бъде одобрена в рамките на 6 месеца от влизането на силата на закона (февруари 2026), а официално обозначаване ще се проведе през 2027 г. Независимо от размера, ако сте назначени, трябва да спазвате всички задължения за съответствие.
Отговорността пада на мрежата и инженерите по инфраструктура на оператора. BGP филтриране, RPKI валидация и мониторинг на маршрутните аномалии трябва да бъдат внедрени на пограничните маршрутизатори. Отговорни управители трябва да наблюдават внедряването и редовно да преглеждат дневниците за подозрителни действия; тази отговорност трябва да бъде документирана в политиката на организацията за управление на мрежата.
Ключовите субекти, които не спазят задълженията по Закона за киберсигурност, могат да получат наказания до 10 млн. евро или 2% от глобалния годишен оборот, което е по-високата сума. Отговорните управители могат да бъдат подложени на лични наказания от €500 до €5,000. Допълнително, регулаторите могат да наложат оперативни ограничения до отстранението на липсите. Ранното съответствие намалява риска от санкции и демонстрира добра воля при всяка проверка.
Закон за киберсигурност/NIS2 · България · 2026
Стартирайте калкулатора →